Любов, его и целта на живота
Каква е целта на живота? Какъв е крайният продукт, кой- то искаме да видим в живота си? Какво искаме? Някои казват, че целта на живота е да не се връщаш отново на тази планета. Други казват, че любовта е целта в живота. Защо хората биха казали, че не искат да се връщат? Защото смятат, че тук няма любов, или, когато има любов, тя е много болезнена.
Когато хората ги боли или имат неприятности, те не искат да се връщат. Ако това място беше толкова прекрасно и пълно с любов и божественост, тогава желанието да не се връщаш би отпаднало от само себе си. Когато видим целта на живота от всички страни, от всеки ъгъл, тогава крайният продукт, който искаме в живота, е любов, която не отмира, любов, която не причинява болка, любов, която расте и остава завинаги.
Да предположим, че можеш да пожънеш всички успехи на света, дори да станеш най-богатият човек или най-известният човек, но в живота ти да няма любов. Тогава животът не би бил успех. Животът ще изглежда безплоден. От всеки ъгъл достигаме до същата точка, че всичко, към което се стремим в живота, е любов, божествена любов, любов, която е съвършена. Целта в живота е да разцъфнем в тази съвършена любов.
Сега въпросът всъщност е как да стигнем до там, как да получим това, как да открием кое е препятствието за това в живота ни. Трябва да разберем, че това, което наистина ни възпрепятства по пътя към тази невинна любов, е егото. Какво е егото? Егото е като сън. Сънят съществува, докато не спре да съществува. Не можеш да наречеш съня реален, но не можеш да го наречеш и нереален, защото имаш преживяването. Егото е просто да бъдеш неестествен. Ако егото е толкова неестествено, защо всяко човешко същество има его? Причината да имаме его е, че то е необходимо по някакъв начин за израстването ни в живота.
Семето има обвивка или черупка около себе си и когато го напоиш с вода, то покълва и тогава покритието пада. По същия начин егото е необходима неестественост, която се развива в теб, когато си на две или три години. Преди това си в състояние на пълна, невинна, блажена любов. После се появява егото като обвивка. Това, което прави знанието, е да премахне тази обвивка от теб и да те направи отново като дете, естествен, непринуден и невинен. Когато си естествен, непринуден и невинен, няма его.
Егото не е материя, но не е и не-материя като тъмнината. Тъмнината е просто липса на светлина. Няма такова нещо, което се нарича его и да има материя. Може да се каже, че е просто липса на зрелост или липса на чисто знание. Как може да бъде преодоляно егото? Чрез самонаблюдение, чрез разбиране на себе си по-добре и чрез навлизане дълбоко в себе си в медитация.